Статистика

We have 2 guests online

Новини

Близо 3000 доброволци участваха в националния ден на природните паркове- 29 май http://bulgaria.panda.org/news_facts/?193504/wwf-nature-parks-day-results

На 3 юни 2010 година в Кемпински Хотел Зографски ще се проведе национално състезание "Най- добра учебна компания за студенти" по инициатива на Junior Achievement, България

Последици от аварията в Чернобил PDF Print E-mail
Written by Emil Kotsev   
Thursday, 27 May 2010 11:25

Аварията на Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 г. в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-мащабна и най-тежка в историята на ядрената енергетика, както по количество на изхвърлени в околната среда радиоактивни материали, така и по площта на замърсените територии и числеността на засегнатото население. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Причини за аварията. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Последици от аварията. Взривът на парата става в 01 ч., 23 мин и 49 сек. и в резултат цялото съдържание на активната зона излиза на височина около 14 m от дъното на корпуса на реактора и цялата вода в активната зона изчезва. Това води до светкавично нарастване на реактивността, изпаряване на част от горивото и взривно разширяване на парите от горивото, което разрушава активната зона. Това е вторият основен взрив в 01ч. и 24 мин., който разкъсва активната зона, отхвърля капака на реактора и разрушава голяма част от зданието. Мощността на взрива се оценява на около 25 – 35 тона ТНТ.Изхвърлените при взрива материали от активната зона предизвикват над 30 отделни пожара на покрива на реактора и машинната зала.

Първата група от 14 души пожарникари пристига в 0128 ч. Втора група – 250 души, пристига в 04 ч. Към 0230 ч. са ликвидирани пожарите на покрива на машинната зала и на реакторната зала, а към 0450 ч. почти всички огнища са потушени.

Основните жертви на лъчевата болест са именно пожарникарите, които изпълняват своя дълг. Нито един от тях не е имал дозиметър!!!

Около 20 часа след взрива (2146 ч.) възниква нов силен пожар. Той се дължи на нагорещените реакторни материали, запалване на водорода, който се получава при взаимодействие на циркония с водата и на горенето на графита.

За потушаване на този пожар и прекратяване на продължаващото изхвърляне на радионуклиди в атмосферата от 27 април до 10 май с помощта на военни хеликоптери над разрушения реактор са хвърлени около 5 хиляди тона материали с цел да се прекрати достъпа на кислород и да се погълнат неутроните, за да не се допусне верижна ядрена реакция. Сега се отчита, че тази операция е била по-скоро вредна, отколкото полезна, защото е предизвикала допълнителни разрушения и разпространяване на замърсяванията. Тя е прекратена на 10 май.

103 000 km2 между 40 до 200 kBq.m-2

30 килoметровата зона около Чернобилската АЕЦ наричана още “зона на отчуждаване” е оградена и охранявана. Достъпът до нея се осъществява само през няколко пропускателни пункта и само със специално разрешение от компетентните власти.

Последствия за околната среда Едно от най-тежките екологични последствия от аварията на ЧАЕЦ е широкомащабното радиоактивно замърсяване на селскостопанските райони, а също и на природните екосистеми (ливади, пасища, гори, реки, различни водоеми и др.).

Лъчевите поражения на ниво екосистема варират, от пълна деструкция на най-лъчечувствителните системи, до изменения на организмено, цитогенетично, молекулярно и други нива. Хвойновите (борови) гори, които са сравнително най-лъчечувствителни, на площ от няколко десетки km2, получават облъчвания в диапазона 50 – 100 Gy, били са силно увредени и загинали напълно. Летални радиационни ефекти са констатирани и при някои ограничени животински популации – предимно млекопитаещи (дребни гризачи). [2] По-слаби са въздействията и ефектите при естествените екосистеми (ливади, пасища, хидроценози), а също и при селскостопанските посевни култури, даже и в най-близките до ЧАЕЦ зони. Сравнително бързото намаляване на мощността на дозата още в първите години след аварията фактически улеснява репарационните процеси и възстановяването на повредените от облъчването биоценози. Един от важните изводи, до които достига обективният анализ, две десетилетия след Чернобилската авария е, че «Като цяло опасността от преки радиационни поражения на растения и животни в първите 4 – 5 години след аварията е била силно надценена. Природните системи имат достатъчно мощен потенциал за възстановяване след спадане на мощността на дозата на облъчване.».[2]Интересен факт е, че все повече диви животни се заселват в региона на експлозията, а природата все по-бързо заличава следите от човека. [4]Върху териториите, изложени на радиации, се появяват  отново редки  видове животни или такива, които са били в процес на изчезване. Констатирано е обогатяване и подобряване на естествените екологични системи в тяхната съвкупност. Поразяващите ефекти от радиацията продължили сравнително кратко време. За две или три години след аварията се наблюдавало значимо възстановяване на екологичната система в района, но по-друга – по-приспособена към радиацията.Фактите не закъсняват. В зона от около 2000 хектара около авариралия атомен реактор властват странни диви животни, твърдят руски и украински учени, наблюдаващи резултатите от катастрофата, довели до объркване на флората и фауната в областта. Опасенията на изследователите са, че когато се роди дадено животно с вроден недъг, то бива изяждано скоро от други зверове по хранителната верига и така деформираният генетичен код се предава и на тях. Още преди години се заговори за странни деформации на животинските видове, обитаващи тези места и за странни изродени животни, кръстосващи замърсените с радиоактивност гори около Чернобил -гигантски плъхове, двуглави глигани, телета с по 6 крака и други подобни, като някои от тези екземпляри се съхраняват в музея “Предупреждението” в Русия.[5]

Още в деня на аварията иглолистните гори загубили всичките си иглички и изсъхнали. Това довело до големи рискове от гигантски пожари и опасност от избухването на авариралия 4-ти блок на атомната електроцентрала и възобновяване изтичането на радиацията. За да не се случи подобно нещо, гората бива погребана с тонове пръст. Но и до днес тук-там се срещат мъртви дървета, наред с поникналите живи изродени. Тревата отново започнала да пониква, брезите да пускат филизи напролет, но с по-малко хромозоми, което ги прави вече по-неуязвими на радиацията. Година след година гората наоколо малко по малко започнала да се възстановява, макар и не в предишния си вид и качество.

Така лека-полека, природата се опитва да преодолее екологичната промяна, настъпила в засегнатата област. И не случайно й дават името “Смрадливката”, заради истинската екологична катастрофа. По повърхността на почвения слой радиоактивното замърсяване е в колосални концентрации и е овъглило всички видове безгръбначни. Дори насекомите, устойчиви спрямо радиоактивността, като например мравките, са унищожени напълно.[3

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип “чернобилски” рак се наблюдава из цяла Европа, включително “незасегната” Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война.

Кристина Иванова

Източник: Последсвия за хората и околната среда от Чернобилската авария, 1986 г.

оценки на ООН и СЗО

http://www.monitor.bg/article?id=196712

Last Updated on Thursday, 27 May 2010 19:51
 

Анкета

Участвали ли сте в инициатива за почистване на вашия град ?
 

Анкета

Със закон е забранено изхвърлянето на батерии с общите отпадъци. Знаете ли къде се изхвърлят?
 

Анкета

Харесва ли ви обновеният сайт - www.ecochemvision.com?