Централна научноизследователска лаборатория (ЦНИЛ)
ЛАБОРАТОРИЯ „ МОЛЕКУЛНА СПЕКТРОМЕТРИЯ”
ЛАБОРАТОРИЯ „ МОЛЕКУЛНА СПЕКТРОМЕТРИЯ”
ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОМЕТРИЯ С ФУРИЕ ТРАНСФОРМАЦИЯ (FTIR)
Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационно и отчасти ротационно движение на молекулите при поглъщане на лъчение в дадения диапазон на светлинния спектър. Това предизвиква преходи на атомните групи на даденото съединение, от основно в междинно или възбудено електронно състояние.
Лабораторията разполага с апаратура за извършване на спектрометрични изследвания в ултравиолетовата, видимата и инфрачервената област на спектъра.
УЛТРАВИОЛЕТОВА И ВИДИМА (UV-Vis) СПЕКТРОМЕТРИЯ
UV-VIS спектрометрията позволява да се определят успешно ниски и средни концентрации в сложни неорганични и органични смеси. Методът дава информация за строежа на веществата на атомно и молекулно ниво.
С появата на усъвършенстваната компютърна апаратура и въвеждането на нови реагенти, се откриха нови възможности за бърз спектрофотометричен анализ на многокомпонентни системи, както и за провеждането на кинетични и други физикохимични изследвания.
Извършвани определения:
Регистриране на трансмисионни/ абсорбционни UV-Vis спектри на течни проби и стъкла в областта 190 – 900 nm;
Абсорбционни измервания при определени дължини на вълната;
Изследване на кинетични зависимости.
Използвана апаратура:
Двулъчев UV-Vis спектрофотометър, модел “Cary -100” на фирма “VАRIAN”, със спектрален обхват (190-900) nm.
Изисквания към пробите за анализ:
Хомогенни разтвори с обем ≤ 10 cm3
За контакти
ас. инж. хим. Ина Карадашка, ina_karadashka@yahoo.com, тел: 0896709587; 02 8163 453
Адрес
Химикотехнологичен и металургичен университет, гр. София 1797, бул. „Климент Охридски“ № 8, сграда Б, ет. 3, лаборатория 208
ИНФРАЧЕРВЕНА СПЕКТРОМЕТРИЯ С ФУРИЕ ТРАНСФОРМАЦИЯ (FTIR)
Инфрачервените спектри възникват в резултат на вибрационно и отчасти ротационно движение на молекулите при поглъщане на лъчение в дадения диапазон на светлинния спектър. Това предизвиква преходи на атомните групи на даденото съединение, от основно в междинно или възбудено електронно състояние.
По броя и разположението на абсорбционните ивици на регистрираните ИЧ спектри може да се направят изводи за природата на изследваното съединение (качествен анализ), а по интензитета на ивиците на поглъщане - за количеството на даденото вещество (количествен анализ).
Методът позволява да се третират както органични, така и неорганични вещества, съчетано с различно прецизиране на данните.
Инфрачервената спектроскопия се използва за определяне на молекулната структура, функционалните групи, типовете химични връзки и пространствената конфигурация на химични съединения. Базира се на индивидуалната абсорбция на веществата в инфрачервената област на електромагнитния спектър.
Методът позволява да се изследват органични, неорганични вещества и определени полимерни материали в подходящо за анализ състояние.
С инфрачервената спектроскопия могат да се проследяват динамиката и степента на протичане на химични реакции, чрез определянето на площта на абсорбционните ивици на характеристични групи от изследваното съединение.
Извършвани определения:
Извършване на качествен и количествен анализ на органични и неорганични вещества чрез изследване абсорбцията в средната (400 - 4000 cm-1) и далечна (400 – 50 cm-1) инфрачервена област.
Използвана апаратура:
FTIR спектрометър, модел Varian 660 FT-IR Spectrometer на фирма Agilent Technology, с обхват 4000 – 400 см-1.
Възможности за подготовка на образци:
Таблетки в KBr;
Суспензия в нуйол;
Вещества, разтворени в подходящи летливи разтворители, които допускат изготвяне на капилярен слой;
Полимерни фолия получени чрез пресоване под налягане (приготвени от клиентите).
Изисквания към пробите за анализ:
Пробите за анализ не трябва да съдържат влага, алкохоли, киселини и други вещества, които взаимодействат с алкални халогениди (KBr и NaCl).
Tвърдите проби да бъдат в прахообразно състояние.
За контакти:
ас. д-р инж. Милена Недкова-Щипска, mil@abv.bg, тел. 0885604208; 02 8163 453
Адрес
Химикотехнологичен и металургичен университет, гр. София 1797, бул. „Климент Охридски“ № 8, сграда Б, ет. 3, лаборатория 208