През последните години в Европа, както и в България се наблюдават тенденции за чувствително намаляване интереса на младите хора към научно-изследователска кариера, особено в сектора на природо-математическите и инженерните науки. Една от основните причини за тази тенденция е недостатъчния социален престиж на професията „учен“ в обществото. Често у нас влияе и ниското заплащане, както и липсата на съвременна среда и инфраструктура за развитие на научни изследвания. Въпреки това, България има дългогодишни традиции в науката и научно-техническото образование, особено математика, информационни технологии, физика, медицина и други.
В същото време, конкуренцията за висококачествен човешки капитал и научни таланти нараства в глобален план и всяка една държава следва да развие собствена програма за подкрепа на кариерното развитие на изследователите и да създаде стимули за научна работа във важни за страната сектори. Приоритетните направления за развитие на научни изследвания в България са залегнали в Националната стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017-2030 (НСРНИ) и са в съответствие с Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2020 (ИСИС).
В изпълнение на една от целите на НСРНИ, а именно привличането и задържането на талантливи млади хора за научноизследователска работа и въвеждането на подкрепящи мерки, които да направят България активен участник в Европейското научноизследователско пространство, като развие капацитет не само за произвеждане, но за привличане на млади учени за работа в страната е разработена настоящата национална програма.
Програмата е и в изпълнение на препоръката на международния панел за оценка, реализиран в рамките на Инструмента на Хоризонт 2020 за подкрепа на политиките (PSF), която се отнася за насърчаване на младите учени (лица, които извършват научноизследователска и научно-образователна дейност във висши училища и/или научни организации след придобиване на първа образователно-квалификационна степен "магистър", но не повече от 10 години след придобиването й) и постдокторантите (учени, придобили образователна и научна степен "доктор", но не повече от 5 години след придобиването й) и подпомагане развитието на тяхната кариера.
